Сдружение за исторически възстановки „Филипопол“ със седалище в град Пловдив.

Създадено през 2016 г., получава своята юридическа самостоятелност през 2019 г.
Председател: Красимир Джамбазов

Сдружение за исторически възстановки „Филипопол“ пресъздава късното българско средновековие, кръстоносните походи през нашите земи и историята на Филипополското херцогство. Във фокуса на реконструкциите попада драматичния сблъсък на българските царе Калоян и Борил с латинските рицари и предводители като Рение дьо Три, Балдуин Фландърски, неговия брат – Хенрих Фландърски, Жерар дьо Стрьом и др.
Сдружението е традиционен участник на изданията на Средновековния фестивал „Калето” в Мездра, на фестивалите „Траянови врата – величие и памет” на крепостта Траянови врата край Костенец, на изданията на средновековния панаир в Асеновград. Главен съорганизатор на "Пловдив - древен и вечен: история, етнология, култура и изкуство“ - фестивал-реконструкция на миналото на един от най-старите живи градове в света - Пловдив.

Филипополското херцогство

Кратък, но динамичен е животът на Филипополското херцогство – една малко позната, но колоритна страница от хилядолетната история на България.
В началото на ХІІІ в. Четвъртият кръстоносен поход размества основните субекти на историческата сцена на границата между Европа и Азия. На мястото на победената Източна Римска Империя (Византия) се появява нова сила в лицето на Латинската империя. Съществено влияние върху хода на събитията оказва и друг регионален политически и военен фактор – Второто българско царство.
С един от първите си укази императорът на новата Латинска империя Бодуeн I Фландърски (Baudouen І)  номинира  няколко херцогства. През 1204 г. е създадено Филипополско херцогство, с главен град Филипопол. Границите на херцогството  се определяли  от описан около града кръг с радиус 1 ден път или територия приблизително около  3000 кв. километра. Обособени са дванадесет васални феода (баронства, фиефства),  някои със замъци и крепости.

Пръв владетел на Филипополското херцогство е валонският риацар Рение дьо Три (Rénier de Trith). Филипополското херцогство не се радва на особено дружелюбни отношения с българските си съседи. През 1205 г. Калоян, вбесен от опита на византийския благородник Алексий Аспиета да създаде самостоятелна византийска власт във Филипопол, напада града и се разправя жестоко с противниците си. Рение дьо Три успява да избяга, но преди това запалва махалата, където са живеели павликяните (попеликаните), защото ги подозирал в предателство. Въпреки че Калоян безпощадното разрушава Филипопол, рицарите бързо възстановят управлението над него. После Борил се опитва да върне града и областта под българска власт, но e разбит на 31 юли 1208 г. при село Строево край Пловдив.

За приемник на Рение дьо Три император Анри Фландърски ръкополага фламандския рицар барон Жерар дьо Стрьом (Gérard de Strøm, Girard of Stroim, Gerard of Estreux). С посредничеството на Жофроа дьо Вилардуен, в замъка Естанемак планират сватосването на императорската щерка с Алексий Слав, деспот на княжество в Родопско-Пиринската област. Жерар дьо Стрьом се отнася добронамерено към местното население, като в писмо до жена си във Фландрия пише: „И много ми е чудно как тези мои поданици от всякакви народности са научили за такова кратко време да говорят и по франкски и по латински, даже да четат и пишат, а нашите селяни във Фландрия и за 100 години не са се научили...“. Барон Жерар дьо Стрьом управлява херцогството от 1208 до 1219 г., а твърде вероятно и до 1229 г. През 1219 г. (или 1223 г.) Република Венеция проява безуспешни претенции за дългосрочно владеене на част от херцогството, а Жерар дьо Стрьом e почти готов да ги признае.

На 9 април 1229 г. в Перуджа, в присъствие на Папа Григорий IX се подписва договор, по силата на който крал Жан дьо Бриен (Jean de Brienne) става император-регент на Латинската империя и покровител на малолетния Бодуен II. Заедно с това той получава във владение за вечни времена Филипополското херцогство и става негов херцог. Конкретни сведения за дейността на Жан дьо Бриен във Филипопол не са открити. Жан дьо Бриен почива през 1237 г. Вероятно негови наследници поемат управлението му.  Залезът на Филипополското херцогство настъпва постепенно в резултат на упадъка на Латинската империя в периода 1247 – 1261 г. Ромеите превземат Филипопол, Стeнимахос и Естанемак, а кръстоносците  напускат нашите земи. Източната Римска Империя е възстановена.