Константин Колев


Константин Колев – София – средновековна реконструкция на викинги/варяги

Константин Колев от град София е от хората, които дават всичко от себе си по време на събитията, в които взема участие. Той е доктор, успешно защитил дисертация на тема: тема „Архетипът на пътя в скандинавската митология и изкуство“ по Докторска програма "Изкуствознание и визуални изследвания" в Катедра „Изкуствознание и история на културата“ на Нов Българаски Университет. Работи, както сам, така и като член на Международната организация "Свети Лазар", която в България се ръководи от Ангел Василев. Константин реконструира 2 персонажа.
1) Викинг (скандинавски воин, варяг) в периода 9-10 век.
2) Рицар-кръстоносец от ордена на Свети Лазар - 11-началото на 12-ти век.

Информация за викингите:
Наименованието "викинг" е научно-популярно и общо название за скандинавци, живели в периода между края на 8 и началото на 11 век. Самата дума произлиза от думата "вике", която означава "залив" и на днешен шведски, и на днешен норвежки език. Викингите са хора на залива буквално или мореплаватели. Условно казано могат да се поделят географски на 2 вида - западни викинги и източни викинги. Западните викинги са предци на днешните норвежци и датчани, които пътуват на запад от Скандинавия (Великобритания, Франция), където са наричани "нормани" (хора или мъже на Севера). Източните викинги са шведските викинги, които създават търговско-политически средища на изток от Скандинавия - в днешна Украйна, Западна Русия и дори стигат на Балканите, където установяват отношения с Византийската империя. Те са наричани в източно-европейски исторически извори (например Несторовата хроника) "варяги" или "варанги".
Много от варягите пътуват на юг и изток от Скандинавия с цел да се заселят в по-плодородни земи с по-благоприятни географски и климатични условия. Някои от тях дори са избрани за лични телохранители на византийския император (т. нар. Варяжки корпус) в периода 10-11 век. Пример е Василий II Българоубиец, управлявал Византия (Източната Римска империя) между 976 и 1025 година, чието прозвище "Българоубиец" се превежда на старонорвежки език като "Bolgarabrennir". Варяжки наемници е имало в неговата войска и са помогнали в унищожаването на Първо Българско царство. Това е най-известното присъствие на викинги (скандинавци) по българските земи, но не и единствено.Малко преди това, по времето на българския цар Петър (927-971) варяжкият княз Светослав предприема три похода срещу Византия по българските земи.

Информация за рицарите-кръстоносци от ордена на Свети Лазар:
Орденът на Св. Лазар Йерусалимски е основан от кръстоносците в Палестина през 1098 г. въз основа на болниците за прокажени, които са съществували под юрисдикцията на Гръцката патриаршия. Орденът на Св. Лазар е основат от религиозни поклонници и монаси, които в началото са имали за цел да охраняват главните пътища в светите земи, свързващи завладяните от кръстоносците градове. Орденът приема в редиците си рицари, болни от проказа, давайки им лечение и закрила, като по този начин те се чувстват равнопоставени със своите „братя по оръжие и съдба“ от другите кръстоносни ордени. Следва „Устава на св. Августин“ и въпреки, че не е признат официално до 1255 г., се ползва с определени привилегии и получава пожертвования. След падането на Йерусалим през 1187 г. участва в Третия кръстоносен поход и редица битки след него. В битката при Форбия (дн. Газа) на 17 октомври 1244 всички участващи в сражението рицари от ордена, начело с магистъра са убити; участват и в битката при ал-Мансура (8-11 февруари 1250). След падането на Акра през 1291 г. Орденът на св. Лазар се установява във Франция и прекратява участието си в бойни действия. През 1572 г. част от Ордена на св. Лазар се обединява с Ордена на св. Мавриций в Орден на светите Мавриций и Лазар, но самият Орден на св. Лазар не се разпада, продължавайки дейността си. Днес орденът съществува и има седалища в 25 страни и се занимава с благотворителна дейност.

 


Link



InterregROBG
Съдържанието на тази интернет страница не представлява непременно официалната позиция на Европейския Съюз.
Отговорност за съдържанието на тази страница носят единствено нейните автори.